Иструменти за въздействие
Договорът за ЕИО (1958) не отделя голямо значение на регионалното ниво в ЕС. В преамбюла към него се казва само, че Общността е основана от участващите в нея държави “в стремежа им да обединят своите национални икономики и да стимулират хармоничното им развитие, като намалят дистанцията между отделните области и изоставането на по-малко облагодетелстваните райони”. В тази връзка са създадени различни инструменти, най-значителният от които е Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) съгласно чл. 160 от ДЕО.
Тъй като първоначално в ЕС не съществува дееспособно представителство на регионалните интереси, АРЕ се основава през 1985 г. като доброволно обединение на регионите със седалище Страсбург. Днес към нея принадлежат около 300 европейски региона от Западна и Източна Европа. След като през март 1994 г. Комитетът на регионите започна своята дейност АРЕ загуби своето значение, но и днес тя е съхранила своята функция да свързва регионите в държавите членки на ЕС с други европейски страни.
През януари 1994 г. към Съвета на Европа бе създаден Конгресът на общините и регионите на Европа, в двете камари на който редовно заседават представители на регионалните и местните власти от членуващите днес в Съвета на Европа повече от 40 страни.
В Договора от Маастрихт (1993) са договорени редица нови права за сътрудничество и подобрения на позициите на регионите и на ниво Европейска общност. Те са доразвити с АБВДоговора от Амстердам (1999). Най-важните от тях са:
• В Комитета на регионите днес 222 представители на регионите и на местните власти могат да участват с консултативни становища в правораздаването на ЕО (чл. 263-265 от ДЕО).
• Чрез променения от Договора от Маастрихт съгласно чл. 203 от ДЕО състав на Съвета днес в него участват и регионалните министри на държавите членки.
• С включването на принципа на субсидиарността в Договора за ЕО (чл. 5 от ДЕО) се подчертава и значението на по-ниското регионално ниво на ЕО.
• ЕС се характеризира като “нова степен в създаването на един все по-сплотен съюз на народите в Европа (...), в който решенията се вземат по-възможност най-прозрачно и най-близо до хората” (чл. 1 (2) от ДЕС). Тази формулировка според регионалната перспектива съдържа и ясна подкрепа за субнационалното ниво. Регионалните бюра в Брюксел представляват съществен свързващ елемент за намиране на решенията в ЕС. През 2001 г. там има около 180 представителства и офиси на лобистки организации. Междувременно всички 16 германски провинции разполагат със свои информационни и обслужващи офиси в европейската столица представителство на интересите).
Трябва да се посочи и трансграничното сътрудничество на многобройните региони и сътрудничество между регионите с постепенно оформени интереси. ЕС стимулира това сътрудничество чрез програмата за транснационално сътрудничество на граничните райони “Интеррег” (Interreg), за която за периода 2000-2006 г. са предоставени общо 4,875 млрд. евро. А съответните проекти с регионите в Централна и Източна Европа могат да бъдат финансирани чрез програмите ФАР (Phare) и програмата за обучение на административни кадри.
