Проблеми на общините при усвояване на средствата от ЕС
Материали от кръглата маса, проведена на 1 октомври в София
Наскоро списание „Фондове Програми Проекти” със съдействието на Асоциация на българските градове и региони организира кръгла маса, на която се дискутираха проблемите на общините при усвояването на средствата от ЕС. В дискусията се включиха представители на общините, експерти и представители на управляващите органи на оперативни програми „Околна среда” и „Регионално развитие”, които са основни за работата на общините.
Като единствено национално издание, посветено на проблемите на европейските фондове, нееднократно е публикувало статии на експерти, които посочват проблеми от различно естество при усвояването на средствата от ЕС. Това провокира организирането на редица кръгли маси и дискусии, на които проблемите бяха дискутирани и получиха конкретни предложения за промяна.
След промяната на управлението, с която очакваме нова етика, нов инструментариум и промяна на нормативната уредба, която да не позволява манипулиране на оценките на проекти и обществени поръчки, имаме желание да сме съпричастни в усилията на обществото в тази насока. Отново искаме да поставим проблемите, както и решенията, които предлагат тези, които най-добре познават слабостите на процеса на усвояване на средства – бенефициентите.
Асоциация на българските градове и региони обединява структури с общи или близки проблеми при формирането на публични политики. Тя стъпва на двата основни стълба на демократичното развитие - градовете и регионите. Дейността на Асоциацията е насочена към развитието на местното самоуправление в градовете и регионалната политика в България на основата на европейските ценности.
Дейността на Асоциацията благоприятства въвеждането на второ ниво на самоуправление в България на равнището на регионите за планиране, които по своя размер и концентрация на ресурси отговарят на европейските стандарти за участие на поднационални структури при разпределянето и потребяването на европейските фондове.
Издател и главен редактор на списание „Фондове Програми Проекти”
Уважаеми дами и господа,
Приятно е, че настоящата кръгла маса предизвика такъв интерес. „Фондове Програми Проекти” излиза от две години. „Персонал Консулт – Г. Попов” – издателят на списанието, установи отдавна, че се наблюдават катаклизми в усвояването на средствата от ЕС. Това породи потребността от такъв орган, който да предложи на гражданското общество възможност да дискутира проблемите, да се търсят начини, по които да се работи. Чрез статиите, които публикуваме и кръглите маси, които организираме, ние обобщаваме проблемите и ги предлагаме на изпълнителната и законодателната власт и на всички заинтерсовани. Нашата цел с тези дискусии е хората, които творят законодателство, изпълнителната власт, да чуят мнението на гражданското общество, на тези, които реализират на практика усвояването на европейските фондове. Нашето наблюдение показва, че има големи проблеми както при разработването на проекти по европейските програми, така и при реализирането на обществени поръчки. Да не говорим какви неща се случват в оценителните процедури, които разочароват хората. Колко пари се дават, за да се присвоят, а не да се усвояват европейските средства. Но затова очакваме да чуем Вашето мнение.
В пресата четем постоянно как оценителите дават безотговорни оценки и има големи недоразумения в писането на документите за обществени поръчки. В Ловеч пишат, че пускат обществена поръчка за консултантски услуги, а след това става ясно, че говорят за организиране на пътувания. Тотална неграмотност.
В ръководството на оперативните програми и при оценителите уж всичко е идеално, а защо пресата всеки ден гърми за корупционни практики. Правилата на ЕС изобщо не се спазват. А досега да сте чули за ръководител на оперативна програма или за оценител, който е наказан за некомпетентност. Предлагам да чуем тук не тези, които ще кажат колко идеално управляват програмите, а тези, които си патят от това перфектно управление.
Още веднъж благодаря за вашето участие в кръглата маса
затова благодарност на вас, които уважихте нашата дискусия, както и на съорганизаторите от Асоциация на българските градове и региони, не нейният изпълнителен директор г-н Ергин Емин.
Медиен партньор на кръглата маса е списание „Фондове Програми Проекти”.
Ергин Емин
Изпълнителен директор на Асоциация на българските градове и региони
Класификацията на проблемите на местно равнище що се отнася до усвояването на еврофондовете не е тайна.
Дебатите по усвояването на европейските фондове през последните години откроиха няколко основни проблема: липса на административен капацитет, лошо структуриране на общински бюджети с оглед разходите по проекти, проблем със средствата за финансиране, недостатъчна воля за търсене на успешни публично-частни партньорства и не на последно бюрократични пречки и липса на ефективна координация в областта на проектите особено в едрата инфраструктура.
Към всичко това трябва да добавим и една лоша практика от предходното правителство на тройната коалиция, а именно – да бъдат толерирани най-вече „правителствените” общини, т.е. общините, чиито кметове са партийно ангажирани с коалиционните партньори.
Структурните промени, които извърши новото правителство, създаването на специализираното звено за контрол, както и редици други мерки, които бяха афиширани, вдъхват надежда за промяна към по-добро. Държа да отбележа тук, че правителството на ГЕРБ е първото, което разписа в своята икономическата програма и пое публичен ангажимент за изпълнение на важни инфраструктурни проекти по оперативните програми „Транспорт” и „Околна среда”. Предстои да видим конкретизация на още една важна мярка на правителството: увеличаване на законовите правомощия на общините по определени приоритетни за региона проекти. И това дава основание да се предположи, че правителството ще заложи повече на децентрализацията на вземане на решенията в тази област.
Моята задача тук не е да се спирам на всички тези въпроси. Тях ще ги разгледаме по време на дискусията. Ще споделя няколко думи по един от тях – недостигът на административен капацитет, що се отнася до инфраструктура и комунални обекти от локално значение. Проблемите в тази сфера са вече предмет на дебат и то дори в рамките на заседанията на Министерския съвет, какъвто бе случая конкретно с регионалните депа за битови отпадъци.
Държа да отбележа, че този проблем има своето естествено решение в повечето европейски страни, където има различни нива на местно самоуправление. И обикновено подобен тип въпроси се решават с бюджета и с волята на местното представителство във по-високото ниво. С други думи, така връзката между общините е институционализирана и работи. При нас ситуацията, както знаете е съвсем различна. И по този начин „естествен” координатор са министерствата и дори в някои случаи правителството.
Ето защо ние от Асоциация на българските градове и региони мислим, че е време за сериозна промяна, както в Закона за местното самоуправление и местната администрация, така и в Закона за регионалното развитие. Предлагаме да се обединят в един закон и да се спре порочната практика по промяна на тези закони.
В заключение бих искал да кажа, че отказът от силна централизация и бюрократичен модел за АБГР значи повече правомощия на общините и повече законови възможности да взаимодействие между тях.
Пожелавам успешен старт на серията от кръгли маси, които възнамеряваме да провеждаме с нашите партньори от списание „Фондове Програми Проекти” и Института за местни и регионално развитие, тук в тази зала, в името на силното местно и регионално самоуправление в България.
Австрийски търговски представител в България
Както вече г-н Емин посочи, много е важно децантрализацията за реализирането на проекти на регионлано ниво. В Австрия, както знаете, имаме федерална структура, децентрализацията е факт. В този процес ние можем да бъдем полезни и да работим с българските общини и нашият опит, доколкото е възможно разбира се, да се ползва в България. По този повод организираме едно мероприятие на 20 октомври, където тази тема ще бъде поставена – възможности за финансиране, публично-частни партньорства и работа със средствата от ЕС.
3-те кита на проблема при усвояването на средства от ЕС: бюрокрация, експертен капацитет и ограничен общински финансов ресурс
Мима Ненкова,
експерт в Института за местно и регионално развитие
Ще си позволя да
започна изказването си с цитат на регоналния министър г-н Росен Плевнелиев: зад гърба си вече имаме 3 изгубени години по отношение на еврофондовете. А за да не изгубим и следващите 4 години, смятам, че е жизнено необходимо да фокусираме вниманието си върху проблемите при усвояването на европейския финансов ресурс, да бъдат анализирани субективния и обективния фактор, довел до пречките, и да се набележат мерки за преодоляването им.
Ще формулирам в обобщен вид основните препъникамъни пред общините при усвояването на средствата по Европейските програми. И се надявам да разширите и конкретизирате с примери от собствен опит моето резюме, базиращо се на личните ми наблюдения.
3-те кита на проблема при усвояването на европейския ресурс са:
1. тежка бюрократична машина
2. експертен капацитет
3. ограничен общински финансов ресурс.
Защо не можем да усвоим тези 7 милиарда евро, които са ни предоставени като възможност да разходваме? Кои са конкретните причини?
- Ще започна с експертния потенциал. Огромните потоци информация за финансови донори и перманентни промени в условия и изисквания при кандидатстване трудно биха могли да бъдат проследени и селектирани от едно необиграно око, и това е от особено значение за по-малките общини, които не разполагат с достатъчно подготвени експерти.
- Липса на опит. За първи път се работи по такива програми. Няма подготвени кадри за изработката на проекти, преди всичко - в по-малките общини. И е разбираемо, за 300-400 лв. заплата един кмет трудно би могъл да задържи на работа високоспециализирани експерти, които могат да подготвят качествени и читави проекти.
- Текучество на кадрите в проверяващите комисии, обусловено от недостатъчно високите заплати. През годините многократно се променяха екипите, тъкмо се научат, осъзнаят, че заплащането е ниско и излизат в частния сектор. И идват нови кадри, които тепърва започват да се учат, а това изисква време и води до забавяне при разглеждане на проектната документация. В това отношение нееднократно е поставян въпросът за увеличаване на заплащането на работещите в проверяващите органи.
- По отношение на тежката административна машина: Грубо неспазване на обявени и фиксирани в Наредби и други нормативни актове срокове. 3-месечният срок за проверка и оценка на проектните предложения се увеличава до 5-6 месеца. Фрапиращ пример: в продължение на повече от 1 година бяха отворени мерките по Програмата за развитие на селските райони, по които могат да кандидатстват общини, а до сега няма сключен нито един договор.
- Забавяне на междинни плащания по европрограми, за които общините имат сключени договори. Фиксираният в МП 45-дневен срок след представяне на документацията за извършените разходи реално се удължава до 5-6 месеца. Общините се принуждават да използват непредвидени средства от общинските бюджети или да висят със задължения към фирмите – изпълнители. А това може да доведе до финансови затруднения на местната власт и да създаде условя за нов инструмент за икономическа криза.
- Не са уеднаквени критериите и условията по различните оперативни програми. Един краноречив пример: по ОП “Регионално развитие” ДДС е допустим разход, по ОП “Околна среда” - не е. Налага се общините да търсят допълнителни средства за ДДС.
- Необходим е единен механизъм, чрез който общините да се информират за възможни проблеми и забавяния, с указания на какво да обърнат внимание, какви мерки да вземат, с оглед преодоляване на възможни затруднения превантивно. По този начин ще бъде избегнат методът “самообучение” – да се учим от собствените си грешки, което допълнително затлачва във времето усвояването на евросредствата.
- Корупционните практики и опитите да се мине по „околовръстното”, които съществуваха в предните години, се надявам вече да са в историята.
- Липсата на собствен и свободен финансов ресурс изключително затруднява общините, особено по-малките, при кандидатстване и изпълнение на проекти по структурните фондове. Наличието на фонд ФЛАГ за отпускане на кредити за подготовка и изпълнение на проекти създава условия за подпомагане на общините.
- По някои от програмите има подписани повече като обем от средства договори или има списъци с одобрени проекти без осигурено финансиране. Това също са казуси, на които трябва да се намери разрешение.
- По отношение целесъобразността на проектите. Тук ще бъда по-обстойна:
На заседание на парламентарната комисия по земеделие, проведено на 23.09.2009 г. с участието на земеделския министър Мирослав Найденов е дискутиран фрапиращия проблем с драстичното изоставане по ПРСР.
Ще си позволя да ви цитирам част от справката на ДФ “Земеделие” за 2 от мерките, по които бенефециенти са общините – мярка 321 “Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” и мярка 322 “Обновяване и развитие на населените места”. По мярка 321 до тук са подадени 449 проекта с искания за финансиране на обща стойност 1 684 765 522 лв., при общ бюджет до 2013 г. в размер на 806 786 409 лв. По мярка 322 са подадени 256 заявления с искане за 357 029 879 лв., при общ бюджет до 2013 г. – 326 147 698 лв.
Отново вмятам, че до тук няма нито един подписан договор по тези две мерки. Но исканията за финансиране, направени до сега, надвишават драстично наличния бюджет по мерките.
На заседанието е взето решение да бъде поискано разрешение от Брюксел за прехвърляне на средства от по-неатрактивни мерки към мерки, към които има по-голям интерес.
Второто запитване, което ще бъде направено пред Брюксел, е дали може да бъде въведена целесъобразността като критерии за оценка на проектното предложение. Като намерението е да се даде приоритет на действително необходимите на гражданите и обществото проекти. Въпросът опира до: при по-голям интерес и по-големи обеми на искания за плащане по конкретна мярка до колко е целесъобразно да се отпускат средства за фонтанчета, примерно, вместо за друга по-належаща и обществено функционална дейност. С други думи – ако тази дейност, за която се кандидатства, е допустима и съответства с целите на процедурата и на конкретната оперативна програма, препоръчителна ли е от гледна точка на лимитираните средства?
Ако бъде въведен критерият за оценка “целесъобразност” и за да няма възможности за прояви на субективизъм, пристрастия и злоупотреби, то смятам, че държавата трябва да създаде минимални стандарти по отношение инфраструктурата на общините - ремонт на улиците, поддържане на зелените системи, почистване на сметта и т.н. Това ще създаде правила и за общините, и за обективността на оценката на управляващите органи при кандидатстване по конкретен проект.
И в заключение искам да кажа, че средствата от европейските фондове са един от най-ефективните инструменти за антикризисни мерки. Новата власт има воля и решимост да преобърне затлаченото през последните години статукво по усвояване на европейския финансов ресурс. Казано в едно изречение – читави и качествени проекти, игра по правила, спазване на срокове, смазване на тежката бюрократична система и рационална пренастройка в мисленето – това е рецептата да усвоим парите.
Кандидатствайте директно към Брюксел
Доц. Лучия Илиева
Лимасол Консулт
Има няколко неща,
които общините трябва да знаят и ще направят дискусията по-ползотворна, защото имам усещането, че повтаряме едни и същи неща от няколко години.
Това че има повече добри проекти и голяма част от тях няма да получат финансиране, говори, че експертите, които са програмирали оперативните програми не са си свършили добре работата. Това казват и европейските експерти. Ние програмираме за първи път толкова много средства, а и за никого не е тайна, че това ставаше отгоре надолу, а не обратно. Време е да започнем да мислим в тази насока – да програмираме правилно, така че да има достатъчно средства. Възможна е реалокация на европейски средства, но в никакъв случай не е възможно да се дадат каквито и да са допълнителни средствата. Бюджетът на ЕК за структурно финансиране беше гласуван в края на 2005 г. и не може да бъде променян. И тук идва втората червена лампичка – 2010-2011 е време да се събираме и да си говорим за програмирането на средствата в следващите седем години. В другите европейски страни включително и в Източна Европа, експертите се събират вече и търсят начини да разпределят парите за следващия период. Най-късно в средата на 2010 г. ние също трябва да започнем обсъжданията. Важно е да се използва възможно най-голям капацитет, а не както беше досега да се ползват само близки до управляващите в момента организации.
Другото важно, което се казва от ЕК, но не се чува в България, е, че страната ни няма обща визия, няма общи приоритети освен тези два основни приоритета, които са копирани от Лисабонската стратегия и са поставени в Националната стратегическа референтна рамка. България трябва да има един ясен приоритет – такъв, какъвто има Австрия, Германия... Това е енергийната ефективност, борбата с глобалното затопляне, всички усилия на развитите страни-членки на ЕС са насочени натам. В контекста на това, трябва да се търси целесъобразност. Ако говорим за целесъобразност в най-общ контекст, вече става въпрос за пристрастия – тази община е далече от София, тази не е и т.н. Работили сме с общини близо до София и мога да кажа, че проблемите на общините, които се намират много близо до центъра на София не се различават от тези на общините, които са в Делиормана или около Добрич. Трябва да има обща визия за развитие на страната за следващата седемлетка и „Усвояване на европейски средствата” не може да бъде визия. След като я имаме и е направена отдолу нагоре, вече може да се програмират правилно средствата.
Мога много да говоря за консултантските услуги и корупцията. Мисля, че не липсата на административен капацитет е най-големият проблем, а корупцията, която съществуваше досега при одобрението на проектите. Била съм оценител в много комисии. Последният казус не касае общините. Бях оценител при последната сесия по ОП „Конкурентоспособност”. Външните експерти бяха подбрани добре, тези, които си дадоха сметка, че не могат да се справят добре, се отказаха сами. Проектите бяха проверявани от двама оценители, а там, където имаше съмнения, се проверяваха от още един експерт. Работата беше свършена перфектно. Но след това се оказа, че в списъка с одобрените проекти имаше фирми, които ние дори не бяхме оценявали. С колегите от Б стопанска камара написахме съответното писмо до Министерство на икономиката и енергетиката. Отговор досега няма. Това е причината много добри проекти, с оценки над 86 точки, да отпаднат и да отидат в резервите. Просто бяха сложени напред търговски фирми, които не бяха избираеми, които нямаха регистрация 3 години назад. Ето причина за неусвояване на средства. Това бави и сключването на договорите, досега са сключени само 10 договора.
Същото е положението и с Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/. По мерки 321 и 322 има около 3000 проекта, но до изборите не беше започнал процесът на проверка. Обяснението беше, че все още няма одобрени критерии. И това, ако не е корупция...
Иначе ние не можем да мърдаме от европейските правила. Не обвинявайте министерствата и управляващите органи. Това са правила, които са наложени от Европа и ние не можем да бягаме от тях. Подлежим на проверка от ЕК в продължение на много години и не е изключено да се налага да връщаме пари. Най-добре е да усвоим тези правила и да работим по тях.
Тук говорим основно за Структурните фондове и ПРСР. Но никой не казва нито дума за европейските инициативи, които се финансират директно от Брюксел и където общините могат много леко да кандидатстват и да работят, където парите не се бавят и сроковете за плащания се спазват до ден. Уверявам ви, че това е едно от решенията. Докато държавната администрация се стегне, да се търсят партньори, тъй като поне до 2020 г. България и Румъния няма да са водещи. Има програми, по които общините са избираеми, кандидатства се с малко документи, често е по електронен път. Ако една община работи по няколко такива проекта, се решава и проблемът със съфинансирането, защото може да се преливат средства от един проект в друг. Работата по тези големи проекти в началото се струва много стряскаща, но трябва да знаете, че има много разходи, които са безотчетни и покриват режийните. Така са направени нещата, че да се покрие всичко. Изобилства от общини в Германия, в Италия, Белгия, които управляват огромни средства за градска екология и инфраструктура. Невероятно много пари се усвояват, но нищо не се бави. За да се кандидатства не е необходимо да взимате разрешение от някое министерство, по тези програми могат да се заложат и хонорари. Големите общини в Западна Европа работят по този начин. Един проект по ОПАК отнема време колкото за колкото 4 големи европейски проекта.
В заключение ще разкажа за едно интервю във в-к „Кеш”, което дадох в далечната 2007 година. На една страница обяснявам, че ако усвоим 20% от европейските средства, ще се радваме много. Тогава много ми се разсърдиха от Министерство на финансите, защото според тях бях твърде черногледа. 20% ако успеем, ще е много голямо постижение, но в момента лично моята прогноза е, че ще са под 10%.
Инж. Александър Трифонов
Сертифициран консултант по управление
Искам да споделя един
извод по отношение на използването на подхода „целесъобразност”. Това е обтекаемо понятие, термин, който е останал от предишния строй. Целесъобразността няма измерение. Има си оценки за разходи и ползи, по които се оценява, има си наредби и наръчници за правилата на ЕС. Тръгнем ли по линията на целесъобразността, възраждаме корупцията. Нека да не използваме такива обтекаеми теми, които не са измерими.
Говорим за харченето на пари и когато става дума за това, си има цифри. Има наръчник за разходи и ползи, който е много добър и там има компаратор на публичните ползи. Има си документи, които са равни за всички.
На лице е друг проблем, който е свързан с финансирането на проектите на общините, беше споменат от г-н Емин като проблема за децентрацизацията. В момента само от 3 до 6 % от приходите остават за собствено разпределение. Европа е стигнала 25-30% и затова се върви по линията на субсидиите – една грешна политика, която връща общините към централизирана система. Важно е това, което се говори за преотстъпване на данъци, но това не е свързано със субсидията, а със субвенцията – термин, въведен в Закона за общинския дълг, но никъде не съм видял да се прилага. Това е финансова помощ, която е възмездна и целева, т.е. тя трябва да докаже, че все пак срещу преотспъне данък от 3% например в държавата нещо да се върне. Това може да се направи на базата на детайлни икономически анализи. Субсидията се доказва с един добър доклад, който казва толкова ни трябва. Целуваш ръката и получаваш, имаш добро лоби – получаваш парите.
Докато субвенцията е метод, при който трябва да се докаже всяка стотинка за какво ще се използва и какви ще са постъпките от данъци за всяка година, ще се върнат ли част тези пари, не да се преразпределят. Това е голямото изкуство, така трябва да готвим общините след време единствено да бъдат самостоятелни. Не може от днес за утре те да станат самостоятелни, когато не са свикнали да работят с правителство. Когато се прилага субвенцията правителството и общината ще бъдат две страни на една маса и всяка стотинка ще се доказва, а не само да се говори с логически обяснения.
Неслучайно всяко правителство в Германия в края на мандата си внася доклад в парламента за това колко субвенции е предоставило. Това е практиката.
Маргарита Петкова,
кмет на община Ихтиман
Всички субсидии, които са били необходими, са получени. 
Ние в никакъв случай не се пазарим с министъра на финансите. Стандартите са ясно определени в нашите закони.
Когато има подобни дискусии, много е важно да говори човекът, който носи отговорността. В нашия слушай това са кметовете, затова ние сме тук. Но повярвайте ми, не времето и разстоянието са причината тук да не са всички кметове, които сте поканили. Просто те трябва да знаят предварително, за да имат възможност да се подготвят.
Не приемам твърдението, че общините нямат капацитет да си разработят проекти. Ние за този период – лош или хубав- сме разработили голям брой проекти, по които бенефициенти са общините. А какво ни струва това си знаем само ние. Това са средства, които трябва да се уважават. И ако те не отговарят на условията на наредбите, те трябва да се върнат и да се преработят. Защото в тези проекти са вкарани много време, ресурси на различни групи хора. Тук стана интересно как се е работило изобщо по селските райони. Проекти, които са от декември 2008 г. с 3-4 написани писма към управляващите, до днес не се е случило нищо. В наредбата пише, че това са неактуални проекти, които трябва да се преработят. Преработването и актуализацията също струва пари. Ако намерите време да си говорите с ръководители на проекти, които обикновено са служители в нашите общински администрации, ще видите всички детайли и проблеми, И понеже заговорихме за смяна на закони, държа да кажа, че Законът за общинския дълг е един закон, който наистина ограничава правата на кмета и това е тревожно. Пожелавам на колежката от Мирково да спечели проект, който е за 2 млн. лв. и е за инфраструктура. 15% ще бъде делът на общината в това финансиране. Това означава, че тя трябва да сложи там целия си годишен бюджет, за да се получи нещо във времето. Това означава, че законът за общинския дълг трябва да го има, защото дори във фонда ФЛАГ нещата пак стоят по този начин.
За да си изберем банка, ние пускаме обществени поръчки и банката се избира с решение на Общинския съвет по обществена поръчка и след предварително сключен договор за финансиране. И това като го мерим във времето, мога да кажа, че е повече от мандат и след две години тук ще стои някой друг и ще говори за същите проблеми.
Цветанка Йотина,
кмет на община Мирково
Няма нещо, което да минава по-бързо от един мандат и аз съм особено притеснена, че половината ми мандат мина, а половината от тази половина премина в чакане да разбера какво става с моя проект. Така че общината независимо колко е голяма – дали е софийска, дали е Мирково или Пирдоп, всички ние се научихме да се борим и всички правим качествени проекти и аз имам претенция за това. Това, че нямам отговор вече девет месеца какво става с моя проект, ме притеснява. Ние в общините работим добре, но някой на по-високо ниво или не е бил готов, или не работи добре. Трябва да се направи добър проект и съм сигурна, че от 400 по мярка 321 на ПРСР например, които са подадени, би трябвало да има други, читави проекти. Притеснявам се, защото проблемът е на цялата държава. Нашите водопроводни системи са от преди около 50 години. Проблемът е, че ние пием промишлена вода. Много е мръсна. Три избора за кмет се проведоха и всеки спечели мандата с обещанието, че ще оправи водата. Аз вече съм озадачена, идва ми да си посипя главата с пепел. За мен това беше каузата на мандата. Искаме на по-високо ниво да се вземат мерки, да се финансират проекти. Малките общини вече бавно и мъчително умират. Причината за това е, че няма никаква инфраструктура без значение дали става въпрос за пътя или за водата, канала или електричеството. Отивам на събрание в моите съставни села и се притеснявам от хората, защото те минават по една пътека от махалата, за да слязат да си налеят вода. Тези хора си купуват хляб два пъти в седмицата. Ние живеем в 21 век, не е ли срамота това? Стига с това кой какво е крал, нека всеки да си понесе отговорността. Мен ме интересува тук и сега. Искам в края на моя мандат да отрежа лентата на водопровода и населението на Мирково да пие чиста вода.
Иванка Душкова,
Председател на сдружение „Съюз за възстановяване и развитие”
Работя в неправителствения сектор и съм специалист по програма Лидер. 
Работила съм по различни проекти от 14 години. В момента НПО, което ръководя работи по пет различни проекта. Имам наблюдение за усвояемостта на различните финансови източници от НПО сектора, общините и частично за бизнеса. Всичко, което чух дотук е вярно, но трябва да отбележа, че картината в общините е различна, затова не можем да слагаме общи определения и да правим общи класификации. Най-успешните проекти като цяло не са в най-големите, а в най-активните общини. За съжаление тези общини са блокирани в най-голяма степен, тъй като изразходваните средства по проектите се връщат с големи закъснения. Това ги блокира за доста дълго време и възпрепятства тяхната активност. Това принуждава една част от бенефициентите да се отказват от вече спечелени проекти. По три месеца няма отговор на запитвания и писма, които изискват спешни решения. Технологично механизмите не се спазват, а се изисква еднопосочно изпълнение на договореностите. Пари за стартирането на проектите липсват, а в най-добрия случай авансовите плащания идват след минимум 6 месеца. Общините целенасочено се отказват от реализацията на чат от проектите. Ако се продължава по този начин, няма да има никакъв процент на усвояемост на европейките фондове, защото не са обезпечени с достатъчно финансови ресурси.
За НПО-тата картината е още по-тревожна. Какъвто и капацитет да има едно НПО, едва ли ще може да мине без външна подкрепа при осигуряване на необходимите му финансови средства за реализацията на дадения проект. Това притеснява част от представителите на неправителствения сектор, разполагащи с добра техническа база и човешки ресурс и ги принуждава също да се отказват от кандидатстване. Проблемите свързани с разностранното интерпретиране на ДДС допълнително затрудняват процеса на финансовото управление на проектите.
За да се отпуши усвояемостта е необходимо общините и неправителствените организации да имат лесен достъп до финансов ресурс. Колкото и капацитет да има дадена местна структура, високите изисквания по оперативните програми и липсата на пари демотивира голяма част от специалистите и те напускат сектора, а той се нуждае от знаещи и можещи хора, които на този етап са най-сериозния ресурс по места.
Силвия Горанова
Началник отдел „УОП”, дирекция „КПОС”
Що се отнася до административния капацитет искам да кажа, че ние организираме обучения за общините, които дори за улеснение са на тяхната територия. Тече и един процес на опростяване на процедурите от гледна точка на бенефициентите. Надяваме се процедурите като докладване и плащане да бъдат облекчени, сроковете ще бъдат съкратени. Що се отнася до другия проблем – финансовият ресурс. За разлика от ОП РР при нас го има този проблем. Общините разработват анализ на разходите и приходите и обикновено това са проекти, които генерират приходи и не могат да получат безвъзмездна помощ за целия размер. В тази посока се опитваме да съдействаме за този въпрос. Нееднократно сме говорили за заемното споразумение с Европейската инвестиционна банка – това беше за двете оперативни програми „Околна среда” и „Транспорт”. Още не е ясно за какво финансиране ще се използват – за националното или за онова, което общините трябва да осигурят. Всъщност смятаме, че успех в тази насока е Постановление № 209 на Министерски съвет за осигуряване на всички разходи на общините да бъдат поети от бюджета що се отнася до изграждането на регионалните депа за управление на отпадъците. Това е голям успех, тъй като частта на съфинансиране на сдруженията на общините беше непосилен.
Съгласно едно от последните изменения в Закона за управление на отпадъците, общините могат да избират между регионално сдружение и споразумение с водеща община.
Светла Размова,
Началник отдел „Мониторинг”, Главна дирекция „Планиране на регионалното развитие, ОУ на ОП „Регионално развитие”
Съгласна съм, че основните проблеми в общините при усвояването на 
европейските средства, се коренят в липсата на административен капацитет преди всичко. Смятам, че не могат да се коментират на този етап финансовият ресурс и бюрокрацията. Инвестиционните проекти се финансират 85% от ЕФРР, а 15% се осигуряват от националния бюджет, т.е. не е необходимо общините да имат някакъв ресурс, който да очакват да получат финансиране на проектите. Съгласно правилата на ЕС, плащанията по оперативната програма се правят само след като се представят документи за направените вече разходи. Но ние имаме ФЛАГ и той осигурява точно тези средства, направени от изпълнителите. След това сумата се възстановява от сертифициращия орган директно към общините. Така че аз смятам, че финансовият ресурс в момента не е най-големият проблем. Ще е такъв след като се наложи общините да поемат 15% от съфинансирането си.
По отношение на бюрокрацията: не мисля, че в добър или лош смисъл трябва да се говори за нея. Но ако все пак се налага трябва да кажа, че по-стройна и силна бюрократична система от тази на ЕС, не съм срещала. Но аз го казвам в добрия смисъл. Защото в този смисъл се следи всичко много точно и важно. А когато става въпрос за пари на европейския данъкоплатец, каквито сме и ние вече, той държи да знае къде отиват те. Всяко евро. И ние ще се научим надявам се, да следим всичко това и да знаем какво става. Пътят на изплащане на средствата става според европейски регламенти и постановления на МС. Понеже стана дума за забавяне на междинни плащания, бих искала да кажа нещо за връзката между междинните плащания и следенето на изпълнението. Основният проблем при междинните плащания е в грешките, които волно или неволно се допускат в документацията. Всеки управляващ орган по оперативна програма е под постоянна проверка на институции на ЕС, на Сертифициращия орган, на нашите вътрешни органи за проверка и не можем да си позволим и малка грешка в документацията, с която се иска плащане. Прави сте за това, че за всички нас това са нови неща. Никой не се е родил научен, но е хубаво, когато нещо се научи, то да се прилага.
Специално в УО на ОП РР доста пъти променяхме упътванията за бенефициентите как да работят по схемите. В резултата на опита, който се натрупа открихме, че има някои неща, които би могло да се рационализират. Това се прави. Във връзка с това се получават промени в указанията за бенефициентите. В старанието си да намалим срока, в който се обработват документите, свързани с плащането, се налага бенефициентът да се следи дали няма изменение в страницата на ОП РР. По отношение на обучението: в момента се подготвя много голям проект за обучение на бенефициентите, защото ние отчитаме, че обучението, което е правено по оперативната програма за подготовка на проекти, е било много добро. Има одобрени проекти, които са повече от отпуснатите пари. Това е така, тъй като много общини си създадоха хубави проекти. Хубаво е, че средствата от ЕС могат да бъдат усвоени, дори и от малките общини. Следващият етап е доста по-труден за усвояване на фондовете и управление на проектите. Там вече установяваме, че има пропуски.
При нас има надежда да се намери финансиране на проектите, които са одобрени, но няма финансиране. Все още не мога да кажа откъде и как. В момента няма как да се поиска от ЕК да се отпуснат нови средства. Мисля, че трябва да насочим усилията си към реалното усвояване на фондовете, реалното изпълнение на проектите. Не трябва да забравяме, че има следващ период, в който отпуснатите средства, ще зависят от тези средства, които сме усвоили сега. Надявам се в следващия програмен период да ни бъдат отпуснати повече средства, защото сме доказали, че можем, че усвояваме правилно и в посока, която доказва изпълнението на индикаторите, които са в оперативната програма, че спазваме хоризонталните политики и че сме станали наистина страна, която доказва, че е европейска. Сумите се увеличават, но с колко и как е трудно да се каже. Да направим всичко възможно да усвоим парите, защото те са тук и са нужни на всички общини.
Камен Горанов
Камара на строителите в България
В голямата си част проектите са свързани със строителство. Затова Камарата на строителите се обръща към общините и като цяло към възложителите на обществените поръчки да използват Централния професионален регистър на строителните фирми. Към нея е на разположение и широк експертен състав, който може да се привлича при подготовка или оценката на тръжната документация проектите. На разположение са и на управляващите органи и на общините. При нас има оплаквания, че се отхвърлят предложения на фирми, които наистина имат капацитета да извършат услугата, но са предпочетени такива, които са близки на общините. Камарата разполага с експертен състав, който е обявен в подробен списък към Агенцията за обществени поръчки. За съжаление по обществените поръчки работят хора, които не са обявени никъде. Надявам се този форум да се разшири и тук да бъдат по-широко представени управителните органи и бъдат поканени повече общини. Камарата на строителите разчита на по-тясно взаимодействие и сътрудничество с централните и регионалните органи при изпълнението на обществените поръчки.
Наблюдава се новият-стар феномен „политизация на експертизата”
Вяра Ганчева
Фондация за устойчиво развитие „Фокус”
Преди 4-5 години, когато още тук функционираха предприсъединителните фондове, 
имаше една дискусия защо не се усвояват фондовете. Тогава развих тезата (следвайки М. Олсън), че обяснението е в т.нар. „рационално невежество”. Когато разходите надвишават ползите от някаква дейност се появява незаинтересовано поведение.
Този феномен продължава да се възпроизвежда и сега, когато има възможност за използване на Структурните фондове. Причините са много, включително и тези, за които вече стана дума – липса на капацитет, забавяне на сроковете, бюрократични процедури. При „рационалното невежество” – когато разходите надвишават ползите, бенефициентите избират т.нар. „незаинтересовано поведение”.
Появява се и един нов феномен, който всъщност е забравен стар – „политизация на експертизата”. Тя вече има ново лице. Стана дума за това как едни общини са по-облагодетелствани от други и то по политически причини. Когато една експертиза има значими социално-политически последствия, тя се политизира по отношение на преобладаваща политическа сила. В предишното правителство например наблюдавахме как се толерират малки общини, в които има привърженици на БСП и ДПС. Финансирането на проекти след политизирани експертни оценки е голям порок, чиято цена плащаме всички, и който депресира цялото обществото. Не знам дали знаете, че българското общество е силно тревожно, преобладават песимисти с негативно мислене. Антрополозите говорят за „травматична идентичност”. Няма нужда сами да си причиняваме и това. Животът е достатъчно сложен, има криза. Както се казва „Когато имаш две кризи, дай едната на ближния си”. Така че трябва да си помогнем сами. Благодаря на организаторите, че ни събират да си говорим, дори това има терапевтичен ефект. Трябва да направим нещо за устойчивото развитие, което означава да увеличим шансовете на нашето поколение, без да намаляваме това на следващото да подобряват собствените си шансове. Затова въпросът е: как да балансираме разходи-ползи, деполитизирайки експертизата, така, че да постигнем устойчиво развитие?
Наньо Нанев,
Координатор на ИМРР
В момента едната криза отмина, но седи на преден план кризата на ресурсите. Ако трябва да приземим нещата на родно ниво, ще кажа, че грешките продължават, надеждата остава. Остават онези грешки, които са наследени. Четох становище на организация на общините „Хеброс”, които са писали на Министерство на земеделието и по-конкретно на НФ „Земеделие”. Калинка Илиева докладва в комисията по земеделие в Народното събрание, че имало два начина да се одобрят проекти – единият е да не бъдат одобрени нови проекти. Тези, които досега са подадени, да се гледат и срокът да се прекъсне. Този механичен подход – рязане на месо, ми се струва, че е прекалено ляво ориентиран – нещо, което може да бъде решено, се реже с меча.
Не ми се иска да показвам, че това не е разумен подход. Преподавател съм в няколко държавни училища. Ние не можем да спрем приема на студенти след като сме надхвърлили бройката от 100 човека държавна поръчка. Нали трябва да има конкурсен принцип. Другото е нецелесъобразно и незаконосъобразно. Затова е пълна бъркотия. Новите, които идват нищо ново не са научили, пък и нищо старо не са забравили. Може би някой се въздържа да прави тези забележки. Аз си ги позволявам, защото съм участвал съм в създаването на основни партийни документи, които в момента липсват. Ние нямаме програмни документи.
Има партийно посочени фирми. Трябваше да участвам в оценката на 111. 90 проекта са постъпили и от 200 млн. ресурс, са поискани 30 млн. Няма я нагласата да се направи предварително маркетингово проучване какви са потребностите. Явно ние тук нямаме потребности. Това е така, защото преводачи, а не юристи и икономисти водят преговорите с ЕС.
