Ако искаме да ловим мъртви шарани, нека вървим по сегашния път
„Вестникът” ,бр. 226, 26.9.- 2.10. 2008
в Съюза на демократичните сили поканиха на работна дискусия представители на различни браншови структури. Защото само чрез поставените на масата проблеми и то от хората, които ги изпитват всеки ден на гърба си, може да се изгради пътя до създаване на капацитет и нови модели на работа за партниране и консултиране с тях.
Ивайло Тодоров,
Асоциация на земеделските производители:
В земеделското министерство
не реагират адекватно
Ние сме сравнително млада организация. Представляваме и Съвет на българските аграрни организации. Имаме идеята да обединим възможно най-много хора и да членуваме в европейската организация на неправителствените организации. Уважавам този адрес (б.р.„Раковски” 134) и затова дойдох, за да направим нещо позитивно и градивно.
Сигурно вече имаме тонове изписана хартия с предложения до министър Кабил с надеждата, че хората от земеделското министерство ще ни чуят, ще възприемат поне малко от нашите идеи и ще реагират поне малко по-адекватно.
Мога да ви разкажа какво нашите хора от земеделското производство считат, че им пречи в работата и по този начин ако мога да помогна за новата земеделска програма на Съюза на демократичните сили.
На първо място, на работата ни пречат институциите
В министерството знаем, че има над 30 хил. служители. Това е министерството, което е с най-много служби, негови представителства има дори и на общинско ниво.
Честно казано, нашите общински служители освен да заблуждават хората, друго не могат да правят. Хилядите регистрации убиват времето на хората. Значи, един земеделски производител с крави, който си отглежда и фуража, трябва да се регистрира поне по три системи и да ходи по мъките поне в четири служби. Хората направо не могат да си вършат същинската работа. Ако пък тръгнат да кандидатстват за субсидии, са блокирани отвсякъде.
Информацията за проектите
по еврофондовете не стига до хората
По отношение на еврофондовете съм умерен оптимист. Проектите все пак тръгнаха, нашите членове си подписаха договорите и криво-ляво нещата потръгнаха някак си. Там трябва да се работи сериозно. Има 20 млн. лв по мярка техническа помощ. Тя може да се изрази в правенето на информационни кампании. В противен случай парите ще се изхарчат, също както в кампанията „Парите са ваши” и информацията отново няма да стигне до хората. През предходната година загубихме пари от енергийни култури. Цели райони, отглеждащи тези култури, не получиха нито стотинка, защото наредбата, която трябваше да определи реда за кандидатстване за енергийните култури, излезе след като беше свършил срока за кандидатстване. Това са неща, които ако някой е решен да управлява, трябва да се решат. Необходими са действия, които да изпреварват събитията. Имаме срокове, които не можем да спазим, защото министерството не може да издаде наредба. Или пък нямало място за публикуване на наредбата?! Това са неща, които отвън може би изглеждат дребни, но това са същинските проблеми.
По-крупните производители се справят. И ако някой е „отрязан” от пращанията на 100%, тази година отново е насял и пак ще се оправи. Това обаче не е политика. Има и хора, които са се отказали от директно плащане, а сега не могат да кандидатстват пък по програмата „Развитие на селските райони”. Това са неща, които никой не променя и дори да сме алармирали своевременно, не се коригират.
Красимир Каменов, СДС:
Не считате ли, че системата, по която се даваха парите за преките плащания, като съм далеч от мисълта, че тя е според европейските изисквания, хората с договори за обработваемата земя трябваше да съответстват на арендните договори, които са включвали? В цялата страна липсваше подобно съответствие. Арендаторите обработват няколко големи масива, договорните площи са им разхвърляни на различни места, ние сме излъгали определено системата и при първите проверки, които могат да станат и след 2 години, преките плащания ще бъдат спрени и ще бъдат изискуеми от националния бюджет. В този смисъл, не считате ли, че интересите на хората с преки плащания са засегнати и те трябва да алармират, че системата не е спазена по начина по който сме се договорили? Те хубаво си получиха през изминалата година 200 или 300 млн., но нали е ясно, че нещо не е наред в системата?
Ивайло Тодоров:
Проблемът е в хората, които мамят
А играта се прави с общинските служби
По отношение на директните плащания европейската система не изисква договори. И това беше проблема. Земеделците, които реално работят земя и са качествени земеделски производители, смея да го кажа, защото ги представлявам, искаха това да се въведе. Защото те си имат договори. За 1, 2 или за 5 години договори имаме. Но искането не се въведе и затова станаха проблемите с измамите. Защото европейците казват: „Парите се полагат на този, който работи земята и вие трябва да направите такава система, че да разберете кой работи земята”. Фермерите нямат вина. Системата беше направена така, че да се получат застъпвания. Тази година застъпванията са два пъти повече. Проблемът е в хората, които мамят. Фермерите реагираха и алармираха и г-жа Плугчиева, и фонд „Земеделие” с купчини жалби от тези, кито работят за тези, които не работят. За тези, които им очертават земите с подставени лица и други политически схеми, в някои случаи и едните и другите не вземат, но често неработещите си взеха парите и това е. Най-честите случаи бяха в Странджа – Сакар, където огромни площи са необработвами и се декларират като пасища. В долния десен и горния ляв ъгъл се правиха тези далавери. Никой не отговори на перфектно оформени жалби, приложени към уведомително писмо от мен – като председател на асоциацията. Имаме и конкретен случай с община Голява. Никакава реакция нито от Плугчиева, нито от който и да е било друг. Там един човек е взел през изминалата година 400 хил. лв. и тази година ще вземе още повече, защото очертава необработваема земя като угари и пасища. Направихме и друго предложение – угарите и пасищата да бъдат ограничени като първите да не надвишават 30% от обработваемата земя. Няма реакция. Пасищата да се обвържат с наличието на животни. Няма реакция. Само тези две наши предложения веднага биха блокирали част от изтичането на средства, въпреки че това си е откровена кражба.
Има и хора, пострадали от незнание и немърливост на проверяващите. И тук имаме конкретен случай. В пазарджишко например, човек обработва 12 хил. дкра. Проверяващия отива през август, когато стърнищата са отдавана затревени и претендира, че това не били угари, че онова не било орано… Оряза му субсидиите и край! Човекът няма право през тази година да ползва субсидии. Това са все неща, които могат да се оправят с малки действия. Стига да не се появи интерес на някой зам.-министър. Защото появи ли се, всичко върви по стройно организирана схема.
Предложихме и общинските служби да нямат достъп до системата – да не знаят кой какво е очертал. Защото ако не знаят това, няма да знаят и кои площи са останали неочертани. Какво става на финала – на 5 юли – предпоследния ден за очертаване - виждат кое е останало неочертано и тарикатски на 6-ти отиват и очертават всички неочертани площи. Играта се прави с общинските служби. Проверяващите отиват, замерват някак си, след това пускат някакво уведомително писмо за замерването си и лошо, нелошо – приключва всичко. Те си казват: „А, този ще вземе 20 хил. лв., отрязали сме му 5 – голяма работа!”
Проф. Георги Михнев, СДС:
Достига ли информацията до земеделския производител? Когато аз поставих въпроса, в Министерство на земеделието ми отговориха, че наредбата е публикувана навсякъде. Ако не е достъпна информацията, значи е необходим друг вид огласяване.
Ивайло Тодоров:
Вижте, наредбите са много тежки, за да може земеделският производител да ги разбере. Областни и общински служители също не могат да ги разберат и поясняват на земеделците. И ние се питаме помежду си, защото дори има случаи на отказ на разясняване от общински служители.
Проф. Георги Михнев, СДС:
Явно пишещите наредбите си обясняват нещата по начин, който само те си разбират. В Англия съм виждал книжка – джобен формат – в нея са описани всички практики, директни и недиректни плащания и всичко необходимо на английския земеделец. Що се отнася до директните плащания, този начин е най-допотопния. Къде е смисълът човек, нищо не произвеждащ от земята, да бъде подкрепян?! Затова и г-н Наньо Нанев отдавна поставя въпроса за изграждане на система за сателитно наблюдение, показваща реалните ползватели на земята и какво произвеждаме. Едва след това да насочваме директните плащания към необходимите на България и на ЕС култури. Иначе няма смисъл. Вече сме страна член на съюза. А има ли проблеми с реализацията на продукцията?
Миглена Цонева, Ресурсен център „СЕГА”:
Големи шашми и рекет се правят с изкопната продукция
Много е трудно. Когато човек, купувал гласове в Сандански – Малчев - прави най-голямата и модерна оранжерия. Произвежда 200 тона домати. А аз и колегите сме дребни производители и от 5 дкр. оранжерия произвеждам 50 т. домати. Той може да си позволи да даде доматите на 0,50 лв. А всички дребни производители затвориха оранжериите, не произведоха втора продукция и купиха домати от Гърция по 0,80 лв., като ги продаваха у нас по 1,50 лв.
Ивайло Тодоров:
Проблеми има в няколко сфери. Когато има голяма продукция, изкупната цена веднага спада.
Стоян Тагарев, юрист в земеделието на европейско ниво, СДС:
Няма ли механизми за интервенция?
Ивайло Тодоров:
Няма кой да я приложи въпросната интервенция. И в Европа в последните две години липсва такъв метод, като изключим продажбата на интервенциозни количества.
При реализацията на продукцията има проблеми, защото все още съществуват престъпни схеми за изкупуване на продукцията. Има групи, които изнудват хората и отиват да им прибират продукцията на место. Ето, сега наши колеги са наели база в слатинската борса и хората могат директно да си купят от производителя, без прекупвач и завишени цени.
Наньо Нанев, СДС:
Сериозен проблем е липсата на пазари на земеделските производители, защото това е единственото място, където производителят може да си отстоява цената, да отстоява своите права и ничии други. Защото, намесили се търговецът, ако може да ви вземе стоката без пари, ще го направи.
Стоян Тагаров, СДС:
Искрено се учудих, че ни приемат в ЕС по отношение на земеделието – без структури. Липсата на интереси на отделните браншове да се организират в структури дават възможност на Министерството на земеделието да си правят каквото искат. Необходима е политика. Обединяването на производителите ще инициира организирането на пазари, контрол на производството и постепенно нещата ще се канализират.
Ивайло Тодоров:
Кога ще имаме силни организации?! Когато им дадем правомощия. В Австрия Земеделската камара е неправителствена организация и предлага по места политика на земеделието. Отиваме в определен район и там точно в три стаи 6 човека обслужват целия район – имат карти, фото-снимки, консултации на земеделските производители – всичко е при тях. Като техни колеги, те разбират нещата и могат да им помогнат, влизайки с тях в нормален диалог.
Стоян Тагаров, СДС:
Ако даден земеделски производител не може да кандидатства за еврофондове или нещо друго в случай, че не е член на съответната организация, ще влезе, защото има интерес.
Наньо Нанев, СДС:
Управляващите нямат политика
в земеделието
Ако си задаваме въпроса: „Ще управляваме ли Министерство на земеделието или не”, няма да решим проблемите. Защото актуалните проблеми в момента са встрани. Целта на тази дискусия и поредната среща на групата по земеделие е малко по-различна. Навлизаме в кризисна ситуация не само за обществото, което е болно и заразено от външни проблеми, но които и ние генерираме непрекъснато. Това са болести, довлечени от неграмотните управляващи. С тяхната некомпетентност и невъзможност да управляват страната, ни заявяват от най-високо равнище, че България би могла да стане причина за краха и разрухата на ЕС.
Това е големият проблем! На първо място той се корени в нежеланието да бъдат усвоени правилно средствата. Второ, свидетели сме на тоталната липса на административен капацитет за усвояване или за нормално управление на начина за усвояване на европарите. Общинските експерти не дават грамотни консултации не толкова от незнание, а защото е по-добре „в мътната вода да се лови риба”. Ако искаме да ловим големи, но мъртви шарани, нека вървим по сегашния път. Начинът на организация на предоставянето на информацията е следващият голям проблем. Тя е безплатна и всеки трябва да стигне до нея, но това не се случва. По един или друг начин тази информация се плаща задкулисно. Всички знаем как точно се случва това. Не само от рушветите, но и от „взятките” на предварителния кастинг. И естествено, до проектите достигат само „наши хора”. Ето, примери са няколкото проекта, хитреците от които бяха арестувани и само след дни бяха освободени, защото бяха близки до властта. Нещо повече, те са нейни спонсори. Единият пример е „Градус” и няма защо да го крием, но е близък да социалната министърка и не само до нея…
Следващият проблем е отрасловият. Това са всичките отраслови проблеми, които са ресурсно зависими от цената на ресурса, фуража, лекарствените средства.
В момента един след друг гърмят сектори в животновъдството – млечния сектор, начело с млечното говедовъдство „гърми”. До няколко месеца у нас около 200 хил. човека ще останат без т.н. социална помощ от 5 л. мляко, която всеки ден се продава на изкупвателния пункт.
Липсва всякакво желание и подготовка на управляващите на сектора да намерят компенсаторни мерки да реализират постепенност за защита на земеделските производители. Необходими бяха програми за компенсации на тези хора. Големият социален проблем е, че тези хора са от село. Казахме, че той е ресурсно свързан – двойно скочиха лекарствата и фуражите през последната година и хората от този бизнес ще го потвърдят. В момента ефективни остават само фермите, недеклариращи реални доходи. Последно проучване доказва, че големите ферми с над 50 до 100 крави са неефективни в България. Проблемът е, че в най-скоро време у нас ще започнат един след друг да „гърмят” всички „-въдства”. За дребните фермери нещата ще станат неспасяеми.
Искат да ни спрат всички субсидии. Предстои разследването на нови 101 проекта. И ако вървим към спирането на тази нова европейска подкрепа, означава, че само ще наливаме средства, без да получаваме нищо. По-добре да въведем мораториум по спазване на изискванията. Поне да не сме нетен вносител. Немалък е и проблемът със застаряването на земеделските производители. Нямаме политика за застаряващото население. Средната възраст е над 60-65 години.
Управляващите нямат целенасочена политика за подготовка и обучение на млади хора.
Голям проблем е и фактът, че парите по програмите за обучение на ромите, които са 90% от операторите на биологична единица, отиват не при самите оператори, а при техните босове на фамилии и кланове. И хората си останаха необучени. Това е ресурс, който наистина трябва да се обучи, но парите не са при тях. Те се превеждат на големите босове, които после правят “подходящата” организация за изборите и купуването на гласове.
Друг голям проблем в България е липсата на самоконтрол. Не можем да спрем дясната ръка да бърка в левия джоб. Липсва нравственост и прецизност на земеделския производител. По стар социалистически обичай той е свикнал да му бъде дадено отнякъде, а той да дава възможно най-малко или въобще да си го спести това даване.
В момента сме се събрали хора, с които разработвахме предишната програма на СДС, която е актуална и в момента в аграрната й част. Дори от ЕНП са съветвали евродепутатите от ГЕРБ да препишат от програмата на СДС, защото има заложен социален елемент – политика на дребно и средно земеделие.
Ивайло Тодоров:
Трябва да говорим с конкретика. Необходими са конкретни действия и срокове. Говорим за програма за развитие на земеделието, но преди това трябва да имаме програма за наваксване, защото с това управление на страната първо трябва да се наваксва, пък тогава да мислим за развитие. Трябва да подредим в един списък проблемите. Срещу всеки от тях да изпишем решението. А срещу решението – срока и датата за него. Това вече е работа.
